Кръстопътища

1 юли

КръстопътОт където и да го погледнем кръстопътя не е място, на което човек иска да се задържа твърде дълго. Кръстопътищата могат да съдържат в себе си невероятен потенциал за развитие и преосмисляне на пътя, който сме извървели, но са адски горещо място. В сърцевината на кръстопътя бушуват огньовете на емоции, на тревожност и несигурност. Напрежение създадено между поне две противоположности, на което малцина могат да се подложат без да изгорят, а най – издръжливите се разминават с поне няколко средно тежки изгаряния. Кръстопътят изглежда никога не предлага лесен отговор и бързо измъкване. Сякаш е необходимо за известно време да останем в огъня, да понесем болката от пламъците, да усетим миризмата на горяща плът, а някои части от нас буквално да кондензират и да останат там само като спомени – артефакти, които някога ще можем да показваме като трофеи, но не и като част от новото си битие. Когато сме на кръстопът често се оглеждаме за пътни знаци, които да ни покажат на къде да поемем пътуването си. Знаци от близки до нас хора, знаци поставени от колективни ценности, знаци на съдбата. И те сякаш по необходимост показват съвсем различни посоки. Посоки, от които ветровита буря ни подема и сякаш не е достатъчен бушуващия огън, който ни изпепелява, а е необходимо и с ветровете да се борим за да не ни понесат към пътища, които не ние сме избрали. Стоим и чакаме да се появи онази прословута тансцедентна функция, която обединява противоположностите и колкото повече чакаме, толкова по – далечен ни се струва изхода. Кръстопътят носи в себе си както посланието за събиране, така и посланието за разделяне. Дали именно в центъра на кръстопътя ние събираме тези противоположности, дали там сме най – близо до собствената си цялост, дали е необходимо вечно да останем в бушуващия огън или можем да поемем по някоя малка крива пътечка съвсем незабелязано сами, но не и самотни, да продължим напред?

Обобщено
Кръстопътища
Заглавие
Кръстопътища
Описание
От където и да го погледнем кръстопътя не е място, на което човек иска да се задържа твърде дълго. Кръстопътищата могат да съдържат в себе си невероятен потенциал за развитие и преосмисляне на пътя, който сме извървели, но са адски горещо място. В сърцевината на кръстопътя бушуват огньовете на емоции, на тревожност и несигурност.
Автор

Още няма коментари

Изпрати коментар