юни
17
2010
Новите секти (психологически)
Author: admin
Тази статия е колкото анализ на текуща ситуация и поведение на групи от хора в обществото, толкова и предупреждение, целящо да предпази читателя от пагубното влияние на определени “социални групи“ върху живота и мислите му.
Досега бяхме свикнали да приемаме сектите като набожни организации, целящи приобщаването на голяма маса от хора като последователи с цел лична облага с власт и пари на самите организатори на групата.
Сектите си служеха с похвати, наречени най-общо „промиване на мозъка“, за да привлекат хора от различни прослойки в редиците си. Кои са обаче онези, които най-добре познават психиката и начините за манипулация върху мисленето на човека? Разбира се, това са самите психолози. В началото на развитието на психологията се е смятало, че психологът, освен терапевт, е и нещо като духовен и морален наставник на пациента. Както и много други сфери, психологията също търпи моралния упадък на обществото като цяло и самите „просветени“ в занаята от духовни учители се превръщат в организатори на своеобразни секти с основната цел извличане на парични облаги.
Може би това, че психологията така и не успява да избяга от сферата на езотеричното (за което голям принос има и един от патриарсите в психоанализата – самият Карл Юнг), я поставя встрани от живота на средностатистическия гражданин и на практика психолозите, които бълват университетите, са принудени или да работят други професии, или да прибягват до неморалния начин за припечелване – чрез създаването на групи, слабо отличаващи са по методите си на работа от старите добре познати секти.
Неорайхианци, психодрама, дори ако щете бизнес ориентираното невролингвистично програмиране (НЛП) – всички те имат потресаващо сходни методи на „просвещаване“ в своите така наречени уъркшопове (събиране на група за извършване на т. нар. групова терапия). Не веднъж основателите на тези школи (визирам Бернаскони на Неорайхианската школа) са попадали под ударите на закона, но финансовата сила на тези групи явно им е позволила да достигнат нивото на неуязвимост пред закона (всъщност още една прилика с религиозните секти).
Фондация “Валдо Бернаскони“, основател на Неорайхианската школа, на която бивш шеф беше небезизвестната Мадлен Алгафари, а понастоящем е ръководена от Светла Банкова, е основана именно от въпросния Валдо Бернаскони, който беше съден “за участие в престъпна организация, сексуално насилие, тежка измама срещу националната здравна система и незаконно упражняване на професията лекар и психотерапевт“1. Ето какво разказва една от пациентките:
„На закуска ни караха да правим гимнастика с викове, казваха ни, че снема напрежението. След това се заемахме с „домашно стопанство“, т. е. чистехме клиниката. Следобед бяха терапиите с масажи, които трябваше да си правим взаимно. Имаше и театротерапия, при която нерядко трябваше да играем с прилепнали и секси дрехи. Веднъж трябваше да изиграем спектакъл, представящ Древен Рим. Бяхме облечени само с чаршафи и от някои момичета беше поискано да се разголят. Не липсваха и ревюта със секси облекло, на което Бернаскони и театротерапевтът Исак Джордж искаха от момичетата да се състезават по сексапилност, а след това избираха победителката. През уикендите идваше шопинг терапията. Завеждаха ни в магазини и ни караха да си купуваме с наши пари дрехите, които искаха те – обикновено миниполи или разголени дрешки“.
Наскоро говорих с едно момче, което посещава психодрама. Накратко обобщи: „Започвате група от N на брой души. След първите N сбирки някои от хората се оттеглят и остава една стабилна група, която продължава и от която – цитирам – „не е препоръчително“ да се отказваш до края на сбирките“ (ако край въобще има). „Не е препоръчително“ едва ли визира, че със сила ще те накарат да останеш в групата, но помислете какво има в главата на един човек, който се е убедил в това твърдение.
Лично аз посетих групата на неорайхианците. Говорихме си с едно от момичетата общи приказки за „обучението“ и т. н. В един момент стана въпрос за уъркшоповете, които се провеждат. Директно я попитах какво се прави там. Първият отговор беше нещо от сорта на „не може да се обясни, трябва да се изпита“. При последващото ми настояване за отговор и предвид това, че ми предстоеше среща с шефката на организацията (Светла Банкова), отговорът беше „не питай, така или иначе тук няма да ти кажат, докато не дойдеш с нас“! Коментарът, разбира се, е излишен.
Съветът, който дадох и на момчето от психодрамата, е, ако наистина искате да се захванете с нещо смислено, изучете психологията от самото ѝ начало и във всичките ѝ аспекти. Неговият отговор беше напълно очакван. „А-а-а, да, бе, така ми е много по лесно“.
Изборът си е Ваш!
