Posts Tagged ‘криза’

В последните няколко дни медиите се надпреварваха да бълват какви ли не кампании за помощи за хората от Хаити след ужасяващото земетресение там.

На мен лично нямаше как да не ми направи впечатление непрестанното повтаряне на името на една от световните благотворителни организации, която дори си е направила труда да поръча тениски за самата кампания, на които не пише, както самите ние бихме очквали – „Помощ за Хаити“, „Помогнете на Хаити“ или нещо в този дух, а виждаме логото на самата тази организация и с големи букви изписано нейното име – „Unicef“. Незнам кой, защо и как е решил да набива името на организацията, вместо да сложи текст, свързан с трагедията. Не искам да гадая. Оставям ви и вие да си помислите за това.

Някак несправедливо ми се струва концентрирането на вниманието на хората конкретно към тази трагедия, пропускайки удобния момент да се споменат други трагедии и кризистни райони на други места по света. Ще дам малко статистика за да стане ясно.

Жертвите в Хаити по последни данни са около 110 хил.

От инвазията на САЩ в Ирак са загинали между 100 хил и 220 хил души… В Афганистан само цивилните жертви са между 12 и 32 хил души, като официално бройката е около 25 500 души (9% са деца!)… Броят не само е доста по-голям, но той продължава да расте и в този момент. През 2009 година в Афганистан жертвите са 2412.

Та, да сте чули подобна мащабна дарителска кампания за случващото се в близкия изток? Няй-вероятно няма и да чуете. Най-вероятно организаторите на тези кампании не биха обвинили агресора САЩ официално в причиняването на тези жертви.

Много лесно и удобно е когато извъшителя на убийствата не може да бъде посочен и обвинен. Много по-трудно е когато този извършител не е природата, а конкретни хора, държави или организации. Тогава нещата стават лични и се внимава какво се говори и прави, защото всеки знае „Днеска в Ирак, ама утре може и пред мойта врата да дойде същия“.

Не ме разбирайте погрешно. Аз също съм съпричастен към случващото се, също съм ЗА благотворителноста, но нека запазим погледа на хората към цялостната картинка, а не медийно да се отклонява вниманието само в посоката, коята е актуална, която няма да навреди на силните на деня. Дори да си кажем „OK, това е актуално, случи се скоро – за това се говори“, пак някак си ми се струва нечестно да не се споменат покрай него и другите кризистни моменти в днешната действителност.

Не е тайна, че напследък много нашумяха онлайн поръчките на стоки от чужбина поради по ниските цени на стоките. Ето го и отговорът на държавния апарат към тази тенденция.

Според последните промени в Закона за ДДС, които влязоха в сила от 1 януари 2010 г. ще се плаща ДДС на всички пратки от чужбина идващи от юридически лица (онлайн магазини) за стоки на стойност над 30 лв (досега този лимит беше 150 евро). Стигна се дотам държавата да събира ДДС от хората, които се опитват да спестят някой лев пазарувайки онлайн от чужбина.

Моля, вижте абсурдното обяснение от Менда Стоянова („народен“ представител от гр. Пловдив, председател на комисията по бюджет и финанси) в защита на държавата:

„Само по себе си това облагане с ДДС е справедливо, защото не е правилно когато си купуваш фланелка от онлайн  или нормален магазин в България и за нея да плащаш ДДС, а за същата фланелка купена от онлайн магазин страна извън ЕС да бъдеш освободен от ДДС. Това е нелоялна конкуренция.“

Потърпевши казват, че освен безумните такси, които сте принудени да платите цялата процедура по „освобождаване“ на пратката трае около четири часа. Самият финансов министър Симеон Дянков се съгласи, че „процедурите са ужасни“. Преди да поръчате отново нещо от интернет първо се въоражете с гигантска доза търпение и поне един почивен ден.

Предстоят избори и се почна с поредните агитации, спорове, рекламни кампании и тн. Не разбирам защо населението трябва да участва в разпределението на средства по „висшите“ кръгове. Та нали изборите определят само кой ще е следващия забогатял от управлението на държавата? На всички ни е ясно, че политическа или идеологическа промяна няма да има, независимо кой ще управлява през следващите четири години. След правителството на Жан Виденов и въвеждането на валутен борд нищо свързано с управлението на държата генерално не зависи от управляващите.

Спокойно можем да предложим спорта избори да бъде включен официално в олимпийските игри, въпреки, че едва ли ще бъде допуснат заради подчертано хазартния си характер. В днешно време спорта си стана чиста политика, а политиката нищо повече от спорт. Поради това зрелища не липсват, но е някак терсене да знаеш, че сам не можеш да решаваш как да живееш. Финансовата криза е идеален пример за това. Милиони хора пострадаха заради лошата игра на шампионите в играта – политика. Странното е, че никои не търси отговорност от тях. Няма червени картони. И то не само у нас ами и никъде по света. Явно някой не просто е подкупил съдията, ами цялтата съдийска комисия.